Пътуват в самолет черни и бели. Развалила се климатичната инсталация и белите ревнали:
- Ууу, миришете та не се траете!
- Миришете вие - викнали черните, - защото имате гъбички!
... И започнал боя. Пилотът се видял в чудо. Какво да прави, кацнал принудително и изкомандвал всички да излязат вън. В противен случай - тука ще се мре.
- Не ви ли е срам бе! В кой век живеете! Няма черни, няма бели. В моя самолет всички са един цвят!
- Е какъв ще да е тоя цвят? - попитали пътниците.
- Няма значение какъв е... син да кажем.
- Ами добре - съгласили се пътниците.
- Дойде ли ви ъкъла в главата! Айде качвайте се обратно и само някой да е гъкнал!
На входа обаче станало задръстване.
- Я, господа - разпоредил се пилотът, - малко организация де! Я, светлосините напред, тъмносините - след тях!
Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..