Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...
Айше перяла на реката, огледала се нямало никой и решила да си опере гащите и роклята. Наблизо в храстите обаче, лежал Асан и като видял гола Айше приближил се тихо и и го вкарал
-К’во правиш, бе Асане! -попитала Айше
-Искаш да го изкарам ли?
-А бе, не ти казвам да го изкараш, ама защо го завря там?