23 °C
ГРУЗИНСКИ ТОСТ
Бягат три жени от орда разбойници, но попадат пред една пропаст. Тогава едната казала:
- Нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти съм изневерила на мъжа ми! Пропастта се изпълнила с големи канари и те успели да преминат. След известно време нова пропаст, тогава другата казала:
- Нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти съм изневерила на мъжа ми!
Ситен чакъл изпълнил пропастта и те пак преминали. Стигнали и до трета пропаст тогава и третата казала същото. Ситен пясък изпълнил празното пространство и пак преминали. Но не щеш ли четвърта пропаст и тогава те казали нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти са ни изневерли мъжете. На дъното на пропастта се появили два камъка и те не могли да преминат и заплакали, защото щели да ги хванат.
И тоста е "Некак пием за това нашите жени никога да не плачат"
Семейни
3,396 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Чу ли, че Иван Костов минал в нелегалност?
- Не, от кога?
- Откакто осъдиха България да плати на Гад Зееви 10 млн.$ за "добрата" продажба на "Балкан".
Аз лично предпочитам да не се захващам за нещо, което не умея добре. Именно поради тази причина нищичко не правя.
Един aнглийски студент бил на археологическа бригада в Перперикон. По време на обедната почивка отишъл до близкото село за бира. Нямал часовник и като пристигнал в селото, попитал един селянин който се излежавал на припек до магарето си:
- Сър,знаете ли колко е часът?
Селянинът се просегнал,повдигнал топките на магарето и отсякъл
- 12.30
Студентът се смаял и се отдалечил размишляващ.След 15 мин. пак се върнал.
- Извинете ме сър.Но как познавате колко е часът по топките на магарето?
- Аха по топките.Пречеха ми,та ги надигнах малко за да видя часовника на пощата.
В час по биология учителката пита учениците:
- Деца, кое е най-малкото животно?
Учениците започнали да посочват ту едно животно, ту друго, но накрая Иванчо не се стърпял и казал:
- Най-малкото животно, госпожо, е минджипуйчето.
- Какво е това животно, Иванчо?
- Това е паразит по тестисите на срамната въшка.
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...
"Никога не си позволявайте да се плашите от думата край." - Джани Родари
