Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
— Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
— Не, татко!
Тъща казва на зет си:
- Синко, когато умра, не ме погребвайте, а ме изгорете...И пепелта ми разсипете тук, на двора.
Зетят отговаря:
- Няма начин, мамо, малко ветрец и пак сте вкъщи!