23 °C
Пиян шофьор заедно с двама приятели се носи с висока скорост по улиците на града. Приятелите са се вкопчили здраво в седалките и треперят от страх. По едно време нервите им не издържат и му викат:
- Спри! Ние ще слизаме.
Шофьорът спира и когато те слизат се провиква след тях:
- Бъзльовци! Моите ангели-хранители никога няма да позволят да катастрофирам. След това подкарва отново с бясна скорост.
Кара шофьорът из града, взима завоите с пълна газ и изведнъж усеща потупване по рамото изотзад, а след това някой казва в ухото му:
- Ние сме твоите ангели-хранители. Може ли да спреш, защото и ние ще слизаме...
Разни
1,879 прегледа
Следващ →
Още вицове
Въоръжени крадци влизат в дома на евреина Исак. Той ги сварва вътре и уплашено пита какво искат.
- Злато! – отвърнали грабителите.
- Колко? – попитал Исак.
- Ами колко, да речем 10 килограма – рекли крадците.
- Чакайте малко – казал Исак. Приближил се до прозореца, отворил го и се провикнал към съседната къща:
– Авраме-е-е! Тук едни хора теб търсят.
Подчинен на Буш към Буш:
-Имаме една добра и една лоша новина.
-Дай добрата.
-Ами добрата е че Осама се предава.
-Супер! Лошата?
-Идва със самолет!
Мда...романтичната вечеря се оказа успешна. Счупихме леглото.
Кума Лиса срещнала Зайо Байо в гората и го поканила вкъщи на кафе. Като отишли у тях, тя се съблякла и му казала:
- Всичко, което виждаш, е твое и можеш да го вземеш!
Заекът нарамил телевизора и си тръгнал. По пътя го среща Кумчо Вълчо, който пита:
- Откъде изкопа тоя телевизор?
Заекът му разказал всичко, а вълкът го взел на подбив:
- Тъпанар! Тя сигурно е очаквала от теб нещо... по-така... по-мъжествено... ако разбираш какво имам предвид.
- Ами, щом си толкова мъжествен, все още можеш да се класираш за хладилника...
Братовата жена на Иванчо миела прозорците, качена на висока стълба. Минал отдолу Иванчо, хвърлил един поглед и промърморил на себе си:
- Ех,че баджааак.
- А, пък батко ти не го харесва - обадила се снаха му от стълбата.
- Сито, кучето, ситооооо...
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. - Жан-Пол Сартр
