23 °C
Прибирам се аз след коледното парти към 2 посред нощ. И гледам пощата ми пълна с писма. Но уви си бях забравил ключа и като всеки български идиот тръгнах да си я вадя с пръсти. Но се заклещих... След дълга борба с пощенската кутия я изкъртих и тръгнах за спешното. Там влизам при лекаря държейки пощата пред себе си и викам. "Имата ПОЩА". Лекарят, който е виждал убийства, самоубийства, свръхдози и изнасилвания ме гледа като Слави изпълнението 6 кокошки и се кръсти. Медицинската сестра ми вика:
- Момче, 30 години съм медицинска сестра и такова чудо не бях виждала ...
Цялото спешно зарязаха всичките си случай, за да дойдат да се запознаем и да си направят снимка за спомен. Това се случи 2007 година и най-вероятно още се помни...
Семейни
1,806 прегледа
Следващ →
Още вицове
Върви си Марийка в парка привечер.Изведнъж зад едно дърво изкача Иванчо:
-Не те ли е страх така да се разхождаш сам-самичка бе ,Марийке?
-Ами, че от какво да ме е страх-познавам парка, обичам секса...!
Трудът е направил от маймуната човек. А евтиния труд прави човека - гастербайтер.
Две мутри се хвалят.
Първият казва:
- Значи вчера с моето BMW така се бех засилил по магистралата, че дърветата ми се струваха като стена...
Вторият го затапва:
- Тва не е нищо...Аз вчера такъв завой направих, че си видях задния номер...
Питали едно момче:
- Имаш ли майка?!
- Ми не, прегази я багер!
- Ами баща?!!?!
- Не, нямам и него го прегази багер!
- Ами баба или дядо?
- Пак нямам, и тях ги прегази багер...
- Чичо, леля, брат, сестра ....?!?!
- Ами и тях ги прегази багер !!!!
- Е какво имаш тогава?!
- Е как какво ... ? Имам багер ?!? :)
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:
- Има ли някакви въпроси?
Отзад се надига Вуте:
- Сакам да питам дека е житото?
Настава смут - крясъци, шамари, счупени столове…
След една година: събрание, доклад, овации…
- Има ли някакви въпроси?
Нане се надига тоя път:
- Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Изкуството изисква жертви..., но това не трябва да са зрителите. - Александър Фюрстенберг
