23 °C
Щирлиц имаше тайна явка със свръзката Прохонов в невзрачна кръчма на две преки от сградата на Гестапо. Щирлиц влезе в задименото помещение и внимателно огледа обстановката, докато се приближаваше към бара.
- Едно уиски, каза с равен тон
- Съжалявам, - извини се бармана, - Уискито ни свърши
- Добре тогава. Да бъде водка.
- Съжалявам. И водката свърши.
- Няма значение. Някакъв алкохол?!
- Съжалявам...
"Ясно, каза си Щирлиц. Свръзката Прохонов е вече тук!"
Любими Герои
3,354 прегледа
Следващ →
Още вицове
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.
След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:
- Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!
- Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
- Защо футболистите се плашат от Роналдо?
- Защото ще ги изяде...
По телевизията:
- И накрая времето и спорта:
на състезанията по скокове във вода състезателя Иванов си счупи главата в леда...
Момче и момиче се возят в раздрънкана жигула.
Момчето:
Ако вдигна 200 километра ще се саблечеш ли?
Момичето гледайки раздрънканата жигула се съгласила.
Момчето вдигнало 200 и момичето какво да прави се съблякло голо.Момчето се загледало и се блъснали в едно дърво и останало заклещено в колата.
Момчето:
Ходи да търсиш помощ.
Момичето:
Ами чисто гола съм.
Момчето:
Закрий се с обувката ми.
Отишло момичето на магистралата да търси помощ и един тир спрял.
Момичето:
Моля ви помогнете ми приятелят ми се заклещи.
Тираджията погледнал обувката и казал:
- Ми като гледам до къде е влезнал няма как да ви помогна.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
