Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала:
- Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!...
Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала:
- Дъще, как е по София?
- Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!...
"100 крачета"
Сто крачета трополяха
по паркета у дома,
аз се вслушах, те се спряха
и настана тишина...
Пак задрямах, но ги чух,
мисля, че сега пълзяха,
аз напрегнах своя слух -
вътре в барчето ми бяха...
Скочих бързо на крака
и заварих ги във крачка -
как измъкваха сега
две по двайсет и стотачка...
Пак заспах, но сутринта
се огледах за крачкАта,
нямаше ги, ала с тях
и половината заплата...
И сега седя и мисля,
гледам дървеното барче,
те ли кинтите ми свиха
или просто много харча?!...
Малки пъргави крачка,
празна халба и капачка -
махмурлукът натежа
с две по двайсет и стотачка!