23 °C
Веднъж Иванчо казал на майка си:
- Мамо, мамо, имам двойка! Не научих онова стихотворение!
- Веднага отивай в стаята си и го повтаряй още два пъти!
После пък отишъл при баща си.
- Тате, тате, сега пък имам двойка за съчинението по български език - не го направих хубаво...
Бащата се ядосал:
- Я веднага отивай в стаята си и си го повтаряй два пъти заради оценката, за да ти влезе нещо в тиквата!
Но Иванчо бил достатъчно разтроeн, че да повтаря каквото и да е било. Той отишъл при Марийка...
Но не щеш ли - тя била гола... Оправил я набързо, а тя вбесена му викнала:
- Абе, ей, нещастник! За двойка си!
- Два пъти ли още да го повтарям?
Иванчо и Марийка
3,572 прегледа
Следващ →
Още вицове
Двама ученици след класна по геометрия:
- Реши ли задачите?
- Не, само написах условията им.
- Жалко!
- Защо?
- Госпожата ще помисли, че съм преписвал от теб!
- Мамо, Иванчо днес ми разказа за вълшебния си часовник!
- Какъв е този часовник, Марийке?
- Той каза, че само щом ме видел, и от шест и половина почвал веднага да показва дванадесет!
В кабинета на психиатъра влиза добре облечен мъж, от ушите му виси фиде, на сакото има следи от брашно и разбити яйца, а на главата тенджара.
- Така - казва психиатъра, след като му хвърля бърз поглед - какво ни безпокои?
- В дадения момент - отговаря мъжа вежливо - ме безпокои душевното състояние на моята съпруга.
Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях...
- Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Комисия идва на посещение в лудницата. От тълпата луди изскача един, вдигнал стол над главата си, и подгонва една мадама от комисията. Оная бяга, пищи, лудият я гони…
Стигат до последния етаж на лудницата, жената вече няма на къде да бяга и решава да се предаде. Обръща се с лице към лудия и чака съдбата си…
Оня галантно й поднася стола:
- Заповядайте, седнете…
Да се изсуши една сълза се изисква повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв. Джордж Байрон
