Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Едно момиченце си играе в пясъка с кофичка и лопатка. Минава един гадняр
- Ей, момиченце, дай си лопатката.
- Не. Мама каза да не си давам играчките на непознати.
- Дай лопатката , ще ти извадя едното око!
- Не, мама каза да не си давам играчките.
И гаднярът извадил едното око на детето и казва
- Видя ли сега! Дай лопатката!
- Не, мама каза ...
- Ама ще ти извадя и другото око!
- Не, мама каза ...
Боц! - и гадът извадил и другото око на детето. Тогава то взело кофичката и лопатката и тръгнало към къщи.
- Ей, момиченце, къде отиваш сега!?
- Мама каза като се стъмни да се прибирам.