23 °C
Решил Генко да продаде жилището си. Понеже е криза, не очаквал много. Пуснал обява. Никой не звъни. Намалил цената с 10 процента. Пак никой не звъни. Намалил с 20 процента. Нищо. Намалил с 50 процента. Идва съседът:
- Чух, че се опитваш да продадеш жилището?
- Да.
- На половин цена?
- Да.
- Навит съм.
Срещнали се след време, Генко пита купувача:
- Е, как се живее?
- Не е зле, само трябваше да сменя телефонния номер.
- Защо?
- Като се нанесох поправих розетката на телефона и всеки ден звъняха по 50 човека.
Разни
1,695 прегледа
Следващ →
Още вицове
Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция:
- Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин...
- От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя.
- Кой се обади! - пита старшината.
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник?
- От алумин, господин старшина.
- Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба...
- Ядрена бомба, господин старшина.
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник?
- Изядрена, господин старшина.
- Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме?
Тишина. От сроя се чува познат ляс:
- Пазиме старшината!
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър.
- Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...
Цял месец учих котката да ми носи пантофите, но тя на инат все ми носи бира. Майната им на пантофите!
Надпис, надраскан с пръст върху мръсна Жигула:
"Искам да си ходя у дома в България!"
Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо, научва го и разбира че не е станал по-умен. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи, без да са положили особен труд.
Прави каквото искаш, пък да става каквото ще!
Отговорността е цената на величието. - Уинстън Чърчил
