Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
Срещат се двама. Единият - тъжен, другият - замислен.
- Какво си се оклюмал? - пита замисленият.
- Нещастие имам вкъщи... Любимото ми куче умря вчера...
- Да... - въздъхва замисленият. - И тъща ми...
- Умря?
- Не, и тя е кучка...