Краткотраен дъжд 23 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Смолян България Светът Обяви Видео eTV
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Разни 1,627 прегледа
Следващ →

Още вицове

Предимството на малкия бюст е в това, че лятото може да се ходи без сутиен. Предимството на големия бюст е в големия бюст. Светът няма да завърши през 2012-та... Бате Бойко се е ангажирал с това... Все още правителството няма да е събрало пари за бюджета... за 2010-та... На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият - домати, а третият - дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: - Ти какво продаваш? - Краставици, не виждаш ли? - Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: - Какво продавате тук? - Домати. - Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: - Грах продавам, грах! Една блондинка както вървяла по улицата по едно време се спъва и пада в една шахта. След това излиза от шахтата изтърсва си дрехите. И казва: - Колко се радвам, че шахтата беше отворена иначе бях загубена. Нямаше да мога да изляза от нея. Истински оптимизъм - това е когато в завещанието си поръчваш на надгробната ти плоча да пише: "Целувки на всички! Доскоро!"