23 °C
Жена към мъжа си:
- Скъпи, иди си в леглото, че да не те настъпят гостите.
Пиянски
1,713 прегледа
Следващ →
Още вицове
Скъпи жени, ако мъжа ви не ви подари нищо, разхвърля си мръсните чорапи навсякъде и седи пред телевизора с биричка, значи Вие сте единствената, с която му е наистина хубаво!
Истинският патриот не търси изгода от продажбата на Родината.
След края на втората световна война Молотов казал на Сталин:
- Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино…
Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне:
- Дай аз ще я отворя!
Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала…
- Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе?
- Аз съм пионера Миша Горбачов!
PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.
Събира старшината новобранците и започва със строг глас:<BR>- Петров, я излез две крачки напред!<BR>Излиза Петров а старшината му вика:<BR>- Що е това родина бе, Петров?!<BR>А Петров плахо:<BR>- Миии... не знам!<BR>Старшината го скастрил и му изкрещял:<BR>- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.<BR>Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:<BR>- Абе Иванов, що е това родина бе?!<BR>А Иванов мазничко:<BR>- Ми майката на редник Петров.<BR>Старшината почервенял от яд и се развикал:<BR>- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.<BR>Иванов:<BR>- Разбрах.<BR>Старшината:<BR>- К’во разбра?!<BR>А Иванов твърдо и уверено:<BR>- Че Петров ми е брат!
Народът и властта отдавна са в интимни отношения, но удоволствие от това получава само властта.
Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен. - Сократ
