В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Рибар замята цял ден и не хванал нищо. Решил да хвърли последен път привечер и нещеш ли хванал малка рибка. Помислил си
-То с нея и без нея все тая и я хвърлил в реката.- Седнал на земята и почнал да си събира такъмите и си мисли
-Ех сега да имаше сега нещо за хапване... -и туп от небето паднала маса отрупана с гозби. Зачудил си той па си рекъл
-Бе това добре, ама да имаше и нещо за пийване... - И туп от небето паднала каса бира. Тогава рибаря се плесна по челото
-Че аз съм хванал златната рибка бе да се е..а в г... за! ... Оооп..оооп... - понадигнал се той.