23 °C
Влак. В едно от купетата на спален вагон пътуват баба с внучето си и някакъв мъж. Бабата е извадила сандвичи, внучето похапва и задава въпроси за живота. По едно време детето пита:
- Бабо, бабо ма, как се появяват децата на този свят?
Бабата започва да разказва надълго и нашироко за щъркелите, как носят децата, как ги пускат през комина и тн.
Изведнъж от горното легло се подава мъжът, който с изплашена физиономия пита бабата:
- Извинете, че ви прекъсвам, уважаема госпожо, обаче нещо не ми стана ясно..... Да не са отменили старият способ за децата????!!
Разни
2,830 прегледа
Следващ →
Още вицове
Английски лорд вика слугата си:
- Джон, това е списък с любимите ястия на тъщата ми, която пристига утре.
- Да, милорд, разбирам.
- Джон, ако в кухнята приготвят дори едно от тях - считай се за уволнен.
Между състуденти:- Как беше купона снощи?- Май се понапих.- А след това?- Лягам си и в тъмното чувам женски глас:- Не те ли е страх да спиш сам?. и аз викам - "Страх ме е". И тя легна при мен...- И после?- Луд секс до сутринта.- И после?- После стана светло и наистина ме хвана страх...
Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика:
- Прасчооо, Прасчооо...
Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита:
- Мечо, защо викаш така.
Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал:
- Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия.
Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта.
Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика:
- Магаренцееее, Магаренцеее...
Депутатите са по същия начин глухи на твоите обръщения, както котките към "пис-пис", когато лочат мляко.
Една жена, току що останала вдовица, поръчва надгробен камък на мъжа си. Надписът, който поръчала гласял: "Тази непоправима загуба не бих могла да понеса..."
След известно време, жената отново дошла в погребалното бюро и помолила да се добави след многоточието думата "сама".
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. - Жан-Пол Сартр
