Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп!
- Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве!
Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът:
- Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са!
Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът:
- Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве!
Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата:
- Какво става там долу?
- Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...
Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала:
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?