23 °C
Нищо не ме размеква така, както твърдия алкохол...
Бисери
3,164 прегледа
Следващ →
Още вицове
В морето на живота едни гребат, други ги......
гледат. :)
На сутринта мъж пита жена си:
- Скъпа, какво става? Цялата нощ стенеше: "Още, още.."
- Нищо, скъпи. Сънувах, че с теб правим любов и ми беше много хубаво!
На следващата сутрин мъжът пак казва на жена си:
- Знаеш ли, тази нощ пак те чух: "Още, още.." но викаше и ръцете ти бяха свити на юмрук.
Пак ли сънува, че се любим и ти е много хубаво?
- Не, беше ми много зле, защото сега сънувах, как ми даваш заплатата си.
Асан научил за френската любов и решил да пробва с Айшето. Прибрал се в къщи и още от вратата й викнал:
- Айше, ела да покаже на тебе една много убава любов.
Извадил го той и й казал:
- Айше, лапай!
- Как ши лапа бе Асан - то мръсно.
- Как мръсно мари - хората как лапат?
- Бе Асан барем малко мед тури на него.
- А, че то ако има мед аз ша го лапам.
Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
— Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
— Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята.
— Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
— Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
— Знам… А аз съм шофьора!
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита:
- Иванчо, каква оценка получи днес?
- Шестица!
Статуята се наклонила.
- Недей да лъжеш, Иванчо!
- Добре де, петица.
И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал:
- Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах!
Статуята се сринала на земята.
Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен. - Алберт Айнщайн
