Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо…
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Жена се прибира в къщи и какво да види: Мъжът й охка и пъшка с някой в леглото. Ядосала се тя и викнала с цяло гърло:
- Абе глупак с глупак, аз колко пъти съм ти казвала да не водиш чужди жени тук?
А мъжът и отговорил спокойно:
- Стига си се шашкала бе жено! Аз съм със съседа!