23 °C
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Други
1,977 прегледа
Следващ →
Още вицове
Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Затварям си очите - купища пари, кола, вила на морето. Отварям очи - ни пари, ни кола, ни вила. Нещо с очите ли не е наред?
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече.
Един му казал:
- Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци!
Друг пък го съветва:
- Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко...
Накрая бизнесменът пита жена си.
Жената:
- Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка...
- Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!?
- Затова защото, с каквото и да си облечен - все едно накрая ще те прекарат...
- Що е тъщата и има ли почва у нас?
- Има много почва за тъщите у нас!
Какво би казал Терминатор, ако беше шоп: „Па ша дода!“
Тези, които не могат една супа да сварят, забъркват каша. - Валентин Домил
