Календар
Изпрати ни новина
Регистрация
Вход
23 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Смолян
България
Светът
Новини
Последни новини
Пари
Спорт
Автомобили
Любопитно
Лайф
Наука
Технологии
GSM
Музика
Филми
Ъндърграунд
Рубрика „Здраве“
Гейминг
Обяви
Свободно време
Галерия
Видео
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Започва цялостно преасфалтиране на бул. „България“ в Хасково, реорганизират движението
Закриват 5 паралелки в хасковските гимназии след първо класиране
Животновъдна организация отново настоява за масова ваксинация на дребните преживни животни
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Парите не миришат! Миришат само големите пари. Невероятен аромат!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
Ако армията е училище за живота, защо социалната адаптация на военните е такъв проблем?
Любими Герои
03.10.2017
3,444 прегледа
Следващ →
Още вицове
Тъща казва на зет си: - Кранчето в банята се повреди. - К`во ми пука къщата, да не е моя. - Котлонът не работи, поправи го. - К`во ми пука къщата да не е моя. Замислила се тъщата и му преписала къщата. - Котлонът не работи. - К`во ти пука къщата да не е твоя.
- Скъпа, чувала ли си израза "парите не миришат"? - Ще ти кажа нещо повече - аз даже не ги виждам!
Сутринта в кръводарителския център влиза мъж със страшен махмурлук. — Докторе, колко кръв трябва да дам, за да взема един почивен ден? — Триста грама. — А за една седмица? — Толкова кръв на веднаж не можете да дадете! — Мога, мога! Заклах тъщата.
Иво Сиромахов: Блатечки, само за филми ли става въпрос? Че не смея да се прибера от 3 дена...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.