Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не.
-Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си...
-Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня кво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме....
В това време Свети Петър го прекъснал:
-Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо....
Спартанският цар Агезилай, като преглеждал войниците, спрял вниманието си върху едного на име Андроклид, който бил куц.
Като забелязал недоумението, с което го наблюдавал царят, и допускайки, че недостатъкът му може да стане причина за отстраняването му от войската, Андроклид побързал да каже:
- Мисля, че са ви потребни войници, за да се сражават, а не за бягство!