23 °C
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
Черен хумор
2,944 прегледа
Следващ →
Още вицове
Султанът събрал жените си и им казал:
- Скъпи мои, напускам ви. Влюбих се в друг харем.
Иванчо и Марийка в леглото.
- Може ли да те наричам Ева?
- Защо?
- Защото си ми първата.
- Е, щом съм ти първата може , а аз ще те наричам Боинг.
- Защо Боинг?
- Защото си ми 747-мия.
На изпит в Медицинската академия студент трябва да определи на кого принадналежи този или онзи мозък. Той казва:
- Този мозък е принадналежал на професор, защото има много гънки, вторият мозък е на обикновен човек, а третият е на военен, защото има само една гънка.
- Пиша ви петица - казва професорът. - Вашите отговори бяха правилни, с изключение на третия случай. Това не е мозъчна гънка, а следа от фуражката.
Златна сватба. Мъж пита жена си:
- Скъпа! Изневерявала ли си ми?
- Три пъти.
- Кога беше първия път?
- Помниш ли, когато от банката не ти даваха кредит, а после лично директора на банката ти подписа документите!
- Благодаря, скъпа! Втория път?
- Помниш ли, когато никой не искаше да те оперира, а после най-добрия хирург те оперира!
- Благодаря, скъпа! Спасила си ми живота! А третия път?
- Помниш ли, като беше на балотаж за депутат в нашия район и не ти стигаха 78 гласа?...
- Ау, вчера каква млада и готина мацка вкарах в леглото!
- А на мен все някви стари ми се случват.
И двата вируса полетяха нататък.
Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. - Фредерик Бегбеде
