23 °C
Урок по естествознание. Учителката:
- Ние виждаме, че сме обкръжени от вещи и предмети - чинове, дъска, прозорци, в прозорците виждаме дървета, облаци, а най-отгоре небето, а на небето няма никой. Значи, деца, БОГ няма! Разбрахте ли?
Иванчо ти разбра ли?
- Да, госпожо!
- Я повтори!
- Ние виждаме, че сме обкръжени от веши и предмети, чинове, ученици, дъска, учителка, а най-отгоре - главата на учителката, а мозък не виждаме...Значи....
Ученически
2,428 прегледа
Следващ →
Още вицове
Завършва църковната служба, свещеникът обявява:
- Следващата неделя ще беседваме с вас по темата за лъжата. За да ви бъде по-лесно за разбиране, за какво иде реч, прочетете си вкъщи седемнадесета глава от евангелие от Марк.
На следващата неделя свещеникът започва с думите:
- Моля, тези от вас, които са прочели седемнадесетата глава, да вдигнат ръце.
Почти всички от присъстващите вдигнали ръце.
- Именно с вас искам да побеседвам за лъжата, - казва свещеникът. - В евангелието от Марк няма седемнадесета глава.
Надпис на опаковка:
"Натурални свежи ролца от раци!
При приготвянето на този продукт нито един рак не е пострадал."
Госпожата казва:
- Затворете учебниците!
Иванчо пита:
- На коя страница, госпожо?
Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк:
- Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат!
- Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви!
- Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината.
И затваря телефона.
Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си:
- Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО!
И затваря телефона.
Доволен Абрам се обръща към жена си:
- Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:
- Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: \"Чичо, изчукайте ме за копейка\"… Толкова тъжно ми стана… - чукам и плача, чукам и плача…
Ние не спираме да играем, защото сме остарели, а остаряваме, защото спираме да играем. Джордж Бърнард Шоу
