23 °C
В баровски квартал на края на града влиза през забравения отворен прозорец избягал пандисчия, заварва младото семейство в кревата и ги връзва на два стола. Отива при жената и доста дълго я целува по врата и след това отива в банята.
- Скъпа, това е опасен престъпник, избягал е от затвора. Кой знае, колко време не е виждал жена. Сега, като се върне, може би ще те изнасили. Скъпа, не се дърпай, защото предполагам, че ако се съпротивляваш, ще ни убие и двамата! Не забравяй, че те обичам много и това няма да промени нашата обич!!
Тя му отговаря:
- Скъпи, той не ме целуваше по шията. Просто каза, че в пандиза е свикнал да чука мъже и къде имаме
вазелин. Освен това каза, че страшно му харесваш. Затова бъди мъж! Казах му, че вазелинът е в банята и не забравяй, че аз също те обичам много...
Семейни
3,380 прегледа
Следващ →
Още вицове
Кока-Кола подема нова рекламна кампания специално за Русия: "Под капачката на всяка седма бутилка - ВОДКА!"
Отишъл един фермер при сексолог, седнал и държи една диня в скута си и:
- Вече няколко години правя секс, а не мога да намеря клитора!
- Но... тя динята няма...
- Ама докторе... Какво си помислихте, че съм някакъв извратеняк ли?! Динята за вас съм я донесъл... аз за козичката говоря...
Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си.
Омир
Известен театрален критик пише до директора на театъра препоръчително писмо:
"Горещо ви препоръчвам този млад актьор, мой добър познат. Той е много талантлив. Може да играе Хамлет, Ромео, Цезар, а също така и билярд. На билярд е страшно добър..."
Млад човек върви в пустинята с камилата си, и много му се иска жена. И понеже няма, хваща камилата. Но тя постоянно се мърда, дърпа, не му е удобно на човека. По едно време пристига чудно красива арабска принцеса:
- Ти ли си принцът мой?
- Аз съм, аз съм - лъже разбира се пътника.
- О, принце мой! Откога те търся! Твоя съм! Каквото и да пожелаеш, ще ти го изпълня!
- Каквото и да пожелая? Колкото и... мръсно да е то?
- Разбира се - смигва му принцесата.
- Добре! Супер! Хайде тогава да ми държиш камилата, докато я оправям, че много ми бяга!
Разумът на човека прилича на земното кълбо, което той обитава: половината му е потопена в мрак, а другата половина е осветена. - Максимилиан Робеспиер
