23 °C
В древни времена когато първобитните хора ловували мамути
един от диваците предложил да ги обграждат и подгонват в капани. Така се появили командирите
Когато всички хора се нахранили и останало още месо
един предложил да прибират месото в студена пещера
Така се появили тиловаците.
Но когато хорате се върнали след ден
не намерили месото.
Така се появили старшините.
Професионални
3,467 прегледа
Следващ →
Още вицове
Майка казва на сина си:
- Инанчо, отиди до магазина и купи яйца.
Иванчо излиза от вкъщи, тръгва към магазина и изведнъж пред очите му става ужасен инцидент с участието на 5 автомобила. Той се спира, за да види какво става. Връща се у дома след 2 часа и разказва на майка си за инцидента:
- Мамо, ако знаеш каква катастрофа видях - 5 коли размазани, откъснати глави, ръце, крака...
Майката казала с укор:
- А яйца?
- Не знам, мамо, още не са ги намерили.
Наш Славчо се прибира пиян към 2:00 ч. след полунощ. Жена му го пита:
- Къде ходиш ти, бе?
- Бях в кръчмата.
- Ама, тя затваря в 12. и е на две къси преки от тук.
- Къси, ама широоооооооооки.
В родилния дом нов татко се чуди:
- Господи! Близнаци!
- Не, едно е детето - успокоява го медицинската сестра. - А следващия път елате трезвен.
Надписът на стената в подлеза казваше доста повече за Катя отколкото този на стената й във Фейсбук.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.<BR>- Ооо, дядо, как си?<BR>- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?<BR>- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…<BR>Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.<BR>- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к’ви са бе, сине?<BR>- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…<BR>Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.<BR>- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…<BR>- А, ами че тя кога умря, бе дядо?<BR>- Ами, в тоалетната беше…
Когато опознаеш себе си, не използвай това свое познанство за отправна точка към целия свят. - Александър Велики
