Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Новогодишно парти на коалицията.Организатор е бивш ватман.
Домакинът впива поглед в един от лидерите и пръв вдига тост:
- За много години,скъпи мой колега!
Поздравеният смутено забива поглед встрани, приятелката му го побутва:
- Споко де, има предвид колеги по трамвай.