Искам да разкажа за най-трудния период в живота си...Не можех да ходя, едва говорех, не разбирах, какво се случва...но после станах на една годинка и се появи надежда.
Запознал се младеж с хубаво момиче. След време тя го поканила у тях. Отворила вратата майката на момичето. Младежът:
- Бих искал да помоля за ръката на дъщеря Ви. Красива е като картина, като шедьовър на художник е.
Майката се провикнала:
- Ей, Микеланджело, стига си спал! Ами, ела да се запознаеш с бъдещия си зет!