Великобритания. Краят на миналия век. В клуба двама
благородници разговарят за слугите си.
- Аз - казва първият, - имам двама слуги. Единият е за
каретата, а вторият поднася ястията.
- Аз пък - казва другият, - имам четири слуги само за
лулата си. Единият ми я носи, вторият натъпква тютюна в
нея, третият я пали...
- А четвъртият?
- Той я изпушва, защото аз не понасям тютюневия дим!
Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.