Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Семейство варненци седи в двора на порутената си вила на свлачището по пътя за Златни пясъци. Мъжът мрачно пие ракия, а жената реве, та се къса:
- Отиде ни виличката, толкова труд, време и пари вложихме.
- Стига си циврила, ма - срязва я мъжът, - я виж каква по-хубава вила се задава отгоре...