Краткотраен дъжд 23 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Смолян България Светът Обяви Видео eTV
Поради това, че блондинките се славили с ограничеността си, те самите решили да разсеят този слух, като публично задават въпроси на най-умната между тях. И такааа извикали на един площад учител, който да препитва разни въпроси ... събрали са се всички блондинки на площада и започнал изпита. Излиза избранницата и учителя започнал да и задава въпросите: - Колко прави 2+2 - 5 ... цялата публика започнала да вика - Още един шанс, Още един шанс. Той се смилил: - Колко прави 3+3 - 7 ... цялата публика започнала да вика - Още един шанс, Още един шанс. Той пак се смили и казал - За последно питам - Колко прави 5+5 - 10 и... ЦЯЛАТА ПУБЛИКА ВИКАЛА - ОЩЕ ЕДИН ШАНС, ОЩЕ ЕДИН ШАНС.
Блондинки 3,600 прегледа
Следващ →

Още вицове

На гарата в Германия. Върви човек с огромен куфар и разпитва германците: - Извинете, как се отнасяте към евреите? Първият немец: - Обичам ги като родни братя... - Благодаря, довиждане. Вторият немец: - Обожавам ги! - Благодаря, благодаря... Третият немец: - Евреите! Тия мръсни гадове! Не мога да ги понасям! - Ох, най-после един честен човек. Бихте ли ми подържали куфара, че ми се ходи до тоалетната... Между писатели: - През последната година броят на читателите ми се удвои. - О-о, не знаех, че си се оженил! Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! Госпожата вдига Иванчо на дъската и го пита: – Иванчо колко е един грам? – 0.8, госпожо! - Келнер. защо този бифтек е толкова малък? - Това няма никакво значение. Сам ще се чудите, колко дълго ще го ядете.