Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Двама катаджии забелязват автомобил,който се движи с висока скорост.Единият от тях излиза на средата на пътя и маха с палката.Автомобилът набива спирачки,блъска го и след 100 м. спира.
Вторият катаджия се приближава,чука по стъклото и пита:
-Как сте с документите?
-Ами така, както със спирачките…-отговаря шофьорът.