Седят Иванчо и Марийка в парка на една пейка. Иванчо бил много срамежлив. Марийка по-напред с урока и му
казва:
- Иванчо, боли ме бузката, ако ме целунеш, може да ми мине!
Цункал Иванчо бузката.. Тя пак:
- Иванчо, много ме боли вратлето, ако ме цункаш, ще ми мине като бузката!
Иванчо пак цунка..
- Иванчо, ти лекуваш всичко! Цункай пъпчето, че ме боли коремчето!
Цункал Иванчо пъпчето, а от съседната пейка един дядка го пита:
- Ей малкия, можеш ли да лекуваш хемороиди?
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.