23 °C
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ - някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал:
- Този човек има пролем!
- Да, но е важно, че говори за него!
Семейни
3,173 прегледа
Следващ →
Още вицове
Въпрос: Мънинко жълтичко в голямо жълтичко????
Отговор: Банан в такси.
Млад послушник пристига в манастир и игуменът го развежда да го запознае с порядките в манастира. Влизат в една стая, в която има маса отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва:
- Тук, чадо мое можеш да ядеш когато и каквото поискаш всеки ден, само в петък не!
Влизат в друга стая с маса с всякакви маркови питиета.
- Тук, чадо мое можеш да пиеш когато и каквото си поискаш всеки ден, само в петък не!
Влизат в трета стая, пълна с раса, килимявки и прочее попски облекла.
- Тук, чадо мое можеш да се преобличаш колкото искаш, всеки ден, само в петъка не!
Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда гол задник.
- Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък не!
Младия послушник бил много доволен и казал на игумена:
- Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползвам всички тези блага през всички дни, освен петъка?
- Защото, чадо мое, в петък ти ще си дежурен по долап.
Побързайте да направите добро, докато има добри хора.
Влиза възрастен човек в магазина и пита:
- Колко струва кило сирене?
- 3.50.
- А продавате ли по-малко от кило?
- Продаваме.
- А може ли аз да ви дам колкото пари имам, пък вие да ми претеглите като за толкова?
- Може.
Бърка оня в джоба, наброява 25 стотинки и ги дава на продавачката. Тя му претегля едно парченце сирене и заедно с него му дава и пакет презервативи:
- Подарък от нас.
- Защо?
- За да не се размножават такива клиенти като тебе.
- Тайната на моето дълголетие е чесъна! - хвали се старец-дълголетник на масата.
- Не е тайна за никой, - провиква се съседа му.
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
