- Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините...
Човек влиза в заведение,което цялото било в лунички./нали се сещате-онези ситни бемчици,които някои хора имат по лицето си/Та всичко било на лунички-стените ,масите,столовете,чиниите,чашите,вилиците и лъжиците,абе всичко.Дошъл сервитьора-и той на лунички.Хората в заведението също били на лунички.Сервитьора попитал нашият човек:
- Какво ще желаете ,господине?
- Кафе и кола.Но може ли да ви задам един въпрос?
- Да ,разбира се.
- Това кафене да не би да е специално за хора с лунички?`Щото гледам навсякъде има...
- О,не ,не!Одеве един пиян се изсра на вентилатора.