23 °C
Във влака – французин, англичанин, циганин и българин. Французинът си отваря куфара, пълен с най-различни видове кашкавал, реже две парченца и изхвърля всичко останало през прозореца.
Циганинът го пита:
— Какво правиш, бе? Защо изхвърляш всичката тая храна?
А французина отговаря:
— В моята страна имаме кашкавал в излишъци.
Англичанинът си взима раницата, пълна с пакетчета чай, приготвя си един и изхвърля цялата раница през прозореца. Циганинът, изненадан пак, го пита:
— Ама защо изхвърли чая, бе?… — В моята страна има чай колкото искаш.
Българинът се пресяга, вади от торбата питка, една буца сирене, 5 кебапчета и бутилка вино. Изпива и изяжда всичко до последната троха.
Циганина:
— Какво става, в твоята страна май нищо не е в излишък, а?
Българинът хванал черньото и го метнал през прозореца…
Черен хумор
3,188 прегледа
Следващ →
Още вицове
По време на класна работа в училище учителката казва:
- Струва ми се, че чувам някакви шушукания...
Иванчо тихо се обажда:
- И аз съм така, но се лекувам...
Много болен пациент пита лекаря:
- Докторе, колко още ми остава да живея? Не ме лъжете, знам, че съм много зле…
- Десет.
- Десет какво???
Доктора не отговаря, седи и си гледа часовника съсредоточено.
- Докторе, моля ви, проявете малко човещина, десет години? Десет месеца?
Мълчание.
- Десет дена?
Пак мълчание.
- Десет часа? - съсипан пита човека.
- 10, 9, 8, 7, 6…
Аз не греша - Аз взимам рисковани решения.
Аз не закъснявам - Задържат ме важни задачи.
Аз не пия - Аз дегустирам.
Аз не забравям - Не си натоварвам паметта с излишна информация.
Аз не лъжа - Аз се държа дипломатично.
Аз не се страхувам - Аз постъпвам предпазливо.
Аз не обичам клюките - Аз просто изслушвам мнения.
И всичко това, защото аз съм твоя шеф.
Момиче, какво ме гледаш влюбено все едно вашите са отишли на вилата за три дни?
Как се прави пешеходна пътека?
— Еми как, пускат да мине една зебра и през това време профучава един валяк.
Разумът на човека прилича на земното кълбо, което той обитава: половината му е потопена в мрак, а другата половина е осветена. - Максимилиан Робеспиер
