23 °C
Обир в “McDonald’s”.
— Всички пари от касата в торбата!
— За тук или за вкъщи?
Професионални
3,266 прегледа
Следващ →
Още вицове
Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира.
- Ето сега ще почнат да подсвиркват, да ми подвикват … - мисли си девойката.
И наистина мъжете започват да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не е нищо особено, обаче така хубаво си върти задника, че събира погледите на мъжете. Нашата девойка я догонва и пита:
- Къде се научи така да си връткаш дупето?
- Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш.
Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров як мъж.
- К`во искаш?
- Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де… за дупето…
- Аааха! Влизай!
Влиза тя и вижда на стената училищна дъска.
- Събличай се и застани с гръб към дъската!
"Това беше, тоя ще ме …!" - мисли си девойката, докато се съблича.
Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва:
- А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8…
Обява:
Самотен млад милионер търси честни и безкористни приятели.
Какво минава през главите на бандитите, когато ги пребива Чък Норис?
Юмрукът му!
Хулигани спират късно по улицата един човек:
— Пич, ти щастлив ли си?
— Да.
— Значи, часовник и телефон не ти трябват.
Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва:
- Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че...
В този момент мутрата се обажда:
- Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Опитът, подобно фенера на кърмата на кораба, осветява само изминатия от нас път. - Самюъл Тейлър Колридж
