23 °C
Една жена разправя на приятелката си:
— Прибирам се снощи, влизам в една тъмна уличка, а срещу мене – трима типа. Завивам в съседната улица – и те след мене. Влизам в един подлез – те ме настигат. Завивам зад ъгъла – а там полицейски патрул. А тъкмо бяха почнали да се подреждат нещата…
Разни
1,502 прегледа
Следващ →
Още вицове
Мъж имал папагал, който псувал всеки човек. Стопанинът му се запознал с една жена и я поканил в тях на вечеря. За да не се изложи завързал на папагала две въженца (синя и червена). Казал му:
- Когато жената дръпне синята ще кажеш "Добре дошла", а когато дръпне червената - "Много сте красива тази вечер!".
Жената дошла. Хапнали, пийнали и тя взела да разглежда къщата. спряла пред клетката с папагала и попитала:
- Какви са тези въженца на краката на папагала ти?
Мъжът с нескрита гордост я подканил:
- Дръпни и ще разбереш!
Дръпнала тя синята и папагалът казал:
- Добре дошла!
Тя се зарадвала, дръпнала и червената. Папагалът казал:
- Много сте красива тази вечер!
Тя се зарадвала още повече и подръпнала двете въженца едновременно - папагалът:
- Ще падна, ма шматко-о-о!
Художник продава картина. Клиентът го пита:
— Това какво е?
— Крава пасе трева.
— А къде е тревата?
— Кравата вече е изпасла всичко.
— Къде е кравата тогава?
— Да не е луда да стои където няма никаква трева!
"Скъпи, Пенис. Благодарим ти, че не кървиш всеки месец."
С уважение: МЪЖЕТЕ
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите:
- А в нашия град откриха публичен дом!
Момичетата веднага стават и излизат от класната стая.
- Къде хукнахте? - подгонва ги в коридора той. - Щатните бройки отдавна са заети!
Квартална градинка, рано сутрин. Двама притежатели на кучета гордо гледат своите питомци, които радостно тичат по тревата.
- Моето куче може да чете, а също така може и да пее. - хвали се единият.
- Уф, да бе! Моят дог ми разправяше за това онзи ден...
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
