из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Влязъл заекът в една сладкарница и попитал:
— Имате ли торта от моркови?
— Не, нямаме – казал продавачът.
Излязъл заекът, след 5 минути се върнал и попитал:
— Имате ли торта от моркови?
-Не, нямаме!
Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново:
— Имате ли торта от моркови?
— Ако още един път ме попиташ, ще взема една
торба с пирони и ще ти закова ушите!
Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново:
— Имате ли пирони?
— Не, нямаме.
— А имате ли торта от моркови?