23 °C
Търпението е добро нещо. Но то никога не е помогнало на петела да снесе яйце.
Бисери
3,067 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пиеща, пушеща и хойкаща жена търси спътник в живота, който ще й позволява да прави всичко това за негова сметка.
По времето на Леонид Брежнев американският президент Роналд Рейгън посетил Москва. С пристигането си поискал от домакините си да му намерят място, където да може да тича рано сутрин около час. Като научил за това, Леонид Брежнев изявил желание и той да тича заедно с Рейгън рано сутрин. Рейгън нямал нищо против и на следващата сутрин те били заедно. Устроили си състезание по бягане и Рейгън, като по-спортна натура, се оказал по-бърз.
Тогавашната съветска преса отразила събитието по следния начин. "...Нашият генерален секратар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев зае почетното второ място, докато неговият съперник, президентът на САЩ Роналд Рейгън, за голямо съжаление успя да се класира едва предпоследен."
Някъде има някой, който мечтае за твоята усмивка и в твоето присъствие открива смисъла на живота си, така че когато си сам, помни това - някой, някъде мисли за теб
В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава. Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора…
Извод: не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика.
- Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той.
- Не - отвърнал старецът.
- Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче?
- Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
- Знаеш кой съм аз, нали?
- Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.
Когато очевидците мълчат, се раждат легенди. - Иля Еренбург
