Малката Марийка се прибира от училище и казва: - Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: - И как стана това? - Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

Учителката задава въпрос на децата, ако се кръстосат някои животни, какъв ще е най-добрият резултат: Марийка: - Стоножка с кокошка! Ще има сто бутчета! - Браво Марийке! Петьо: - Прасе с гъска - ще има пържоли и гъши пух! Иванчо все вдига ръка, учителката не ще да го пита, да не изтърси пак някоя простотия. Накрая няма как: Иванчо: - Пучи въшки със светулки! - Иванчо, от къде измисли това нещо? Как не те е срам? Къде е ползата? - Ами госпожице, връщате се вкъщи сама, сама сте, скучно Ви е, няма с кой да си поговорите и някой да Ви стопли в леглото, лягате си сама и изведнъж вдигате одеялото, а под него кво виждате - цял Лас Вегас!!

Учителката пита Иванчо: - Иванчо кажи една съгласна? Иванчо отговаря: - Марийка. - Ама Марийка не е съгласна, бе Иванчо. Марийка станала и казала: - Съгласна съм, съгласна!

На Иванчо батко му качва момиче в колата и отпрашва към гората, а Иванчо на колелото и след тях. Скрива се зад едно дърво и слуша; -Ще ми дадеш ли? -Няма. -Ще ми дадеш ли, последно те питам...? -Няма да ти дам.... -Тогава слизай и се прибирай пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и я закарва на същото място и започва: -Марийке, ще ми дадеш ли ? -Ще ти дам Иванчо. -Марийке, последно те питам, ще ми дадеш ли ? -Нали ти казах, бе Иванчо, ще ти дам. -Вземай колелото тогава, аз ще се пребера пеша...

Учителката завела децата да гледат строителство на нова къща. По време на мероприятието един строител паднал от една стълба и го откарали с линейка в болницата. В училище учителката анализира с децата случая: - Петърчо, защо падна строителят? - Ами не е внимавал, госпожо! - Гошко, ти какво ще кажеш? - Не е спазвал безопасността на труда! - Браво, Гошко! - Иванчо, ти какво мнение имаш по случая? - Ами псуваше ме на майка, госпожо! - Как така Иванчо? Защо? - Ами, каза ми - хей момче, не клати стълбата, щото ще го тура на майка ти!!

Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си: - Днес помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво, Иванчо, ето ти 1 лев. На другия ден Иванчо идва с Марийка. - Днес помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво на вас, ето ви по 1 лев. Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо. - Защо днес идвате двама души? - Защото бабата се съпротивляваше…

Иванчо и Марийка отишли заедно на плажа и Марийка "случайно" поглежда в гащите не Иванчо и го пита: - Кво е тва бе Иванчо? - Щъркелче. Прибират се и майката на Марийка я пита какво са правили, а тя отговаря: - Играхме си с щъркелчето на Иванчо. То ме ухапа, ама аз му строших яйцата!

Първа среща м/у Иванчо и Марийка. След дискотеката, той я води вкъщи и вади ключовете от апартамента да отваря. На етажа е тъмно, Иванчо нарочно не включва лампата, да не видят съседите. Тя му казва: -Ако мушкаш ключа грубо в ключалката, значи си груб любовник и не си за мен. Ако изпуснеш ключовете на земята, значи си неопитен любовник и пак не си за мен. В тъмното се чува сумтене до бравата и Марийка пита: -К’во правиш? -Аз винаги първо облизвам ключалката, за да влезе ключа по-лесно!

Иванчо си стоял на терасата. Приискало му се да си направи 1 чекия. В този момент минавала Марийка, която отивала до магазина. Направил той една бърза. След малко, обаче Марийка пак се върнала, просто забравила да купи нещо. Иванчо направил още 1 тек. Явно на Марийка не и й било ден, отново се върнала до магазина. Иванчо се провикнал от терасата: -Марийке, ти си ебаси НЕНАСИТНИЦАТА !

Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.

Иванчо дълго време убеждавал Марийка да му пусне. Минало доста време в кандарми и уговорки,а Марийка не , та не. Иванчо сменил тактиката и й казал: -Виж, Марийке, аз само ще ти го покажа, а пък ти сама ще решиш какво да правиш! -Ииииии пък ти, как ме убеди набързо. Метнала се Марийка отгоре му.

Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...

Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: - Кажи, Иванчо. - "Подсъзнание", госпожо. - Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"? - Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? - Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче… - Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.

Иванчо и Марийка най-накрая решили да се женят Но преди да встьпят в брак, Иванчо казал на Марийка: - Марийке, ще се оженя за теб, но имам 3 условия, които ти трябва да ми изпьляваш всеки ден! - Нека да ги чуя? - му отговорила тя. - Пьрвото е, че всяка сутрин като стана, да имам сервирани - закуска, натурален сок и вестника да е на масата. - Тук не виждам проблем, Иванчо. - Второто е, винаги на обяд да има готова трапеза на масата и десерт. - И това мога да го правя. - Третото ми условие е вечерята да е сервирана точно в 20.30 ч. и телевизора да е обьрнат кьм мен! - Твоите условия вьобще не ме затрудяват - потвьрдила Марийка на Иванчо - Но и аз на свой ред имам само едно условие кьм теб..... - Кажи, да го чуя Марийке? - Не ме интересува, има те, няма те - в 22.00 ч., секса започва..........

Започнали да събират доброволци за войната в Косово. Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра: - Жив ли съм? - Да жив сте - отговорила тя. - А цял ли съм? - Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме. - Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място. Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала: - Да. Всичко си е на мястото. - А пише ли нещо? - Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад". Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца. След като дошъл на себе си, тя го попитала: - Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад". - За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".

Иванчо влиза в час по физическо. Оказва се, че имат нов учител, някакъв двуметров здравеняк... - Здравейте деца, аз съм новият ви учител. Казвам се господин Мъдрев. Моля да обърнете внимание на буквата "р" по средата на фамилията. Не забравяйте да я произнасяте! Ясно ли е всичко? - Ясно! - крещят децата. На следващият урок Иванчо иска да пита нещо, обаче е забравил фамилията на учителя. - Хайде, спомни си, какво ти казах! - Ееее, ами помня че имаше буквата "р" по средата. - Е, и...?! - пита учителят. - А! Спомних си!!! - ХУРЕВ!!!

Иванчо и Марийка се целуват на последния ред в киното. По едно време Иванчо спира, отдръпва се и пита Марийка: -Извинявай, страхотно се целуваш, обаче трябва ли да си разменяме постоянно дъвката ти? -А-а-а не е дъвка,не се притеснявай,просто имам бронхит.

Иванчо и Марийка учили в едно и сащо училище. Всеки ден след училище те отивали до едно дърво и Иванчо казвал: - Ако се качиш до горе ще ти дам една стотинка. Марийка се качвала и така всеки ден. Накрая майката на Марийка разбрала каква е работата и казала на Марийка: - Иванчо го прави само и само да ти гледа гащичките. На следващия ден станало пак сащото и майката на Марийка и казала: - Нали ти казах какво иска Иванчо? А Марийка отговорила: - Спокойно мамо, този път бях без гащички.

Излязъл Иванчо на терасата и погледнал на горния етаж и ... Марийка и тя на терасата. - Марийке, ще ми дойдеш ли на гости? - Ее, че да ме наебеш ли? - Няма бе Марийке. - Е, че защо да идвам тогава.